Промени в митническото законодателство след датата на присъединяването на България към ЕС

(По информация на Агенция „Митници”)

От датата на присъединяването на страната ни към Европейския съюз митническите органи ще прилагат директно законодателството на Общността, чрез което са регламентирани общи процедури, тарифни и нетарифни мерки /забрани и ограничения/ при износ и внос на стоки за и от “трети” за ЕС страни и еднакви инструменти за митнически контрол. Основното митническо законодателство включва Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митническия кодекс на Общността (ОВ L 302, 19.10.1992 г.) и Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 г. относно разпоредбите за прилагането на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митническия кодекс на Общността (ОВ L 253, 11.10.1993 г.) и техните изменения и допълнения.

Консолидирана версия на български език на тези разпоредби може да намерите на адрес www.customs.bg, рубрика “документи”.

Дейността на митническата органи в България е съобразена с условията, определени съгласно дефиницията и същността на понятието “Митнически съюз”. Съгласно чл.3 на Митническия кодекс на Европейския съюз митническата територия на ЕС е съвкупността от митническите територии на страните – членки. В рамките на тази територия се осъществява свободно движение на стоките без заплащането на мита и такси с еквивалентен на мито ефект при преминаване от митническата територия на една страна – членка на друга, без прилагане на количествени ограничения при това движение и с прилагане на едни и същи тарифни и нетарифни мерки само и единствено спрямо вноса и износа за и от трети страни.

Преходни мерки

Въвеждането на тези мерки е в интерес на улеснението на международната търговия, като се позволява операции по придвижване на стоки, започнали преди присъединяването да се завършат след присъединяването по митническо законодателство на Република България, в сила преди присъединяването.

Основно правило е, че временно складиране и митнически режими транзит, митническо складиране, активно усъвършенстване, обработка под митнически контрол, временен внос, пасивно усъвършенстване и износ, които са започнали преди присъединяването, се завършват или приключат при спазване законодателството на Общността.

Предвидени са специфични разпоредби за режими митническо складиране, активно усъвършенстване, временен внос и пасивно усъвършенстване при възникване на митническо задължение.

• За режим митническо складиране – По отношение на разрешенията за режим митническо складиране следва да се има предвид, че разрешенията, които са издадени в съответствие с митническото законодателство на Общността, ще са валидни и след датата на присъединяването.

Когато приключването на режима поражда митническо задължение, размерът на вносните митни сборове, който следва да се заплати е този, определен към момента на възникване на митническото задължение в съответствие с Общата митническа тарифа и заплатената сума се счита за собствени ресурси на Общността.

Предвидена е специфичната разпоредба при възникване на митническо задължение след датата на присъединяване за стоки, поставени преди датата на присъединяване под режим митническо складиране по смисъла на чл. 112, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 2913/92г.(когато поставянето под режим се извършва чрез  оформяне на място). В тези случаи размерът на митническото задължение се определя на база вида на вносните стоки, митническата стойност и количеството на вносните стоки към момента на приемане на декларацията за поставянето им под режим митническо складиране и тази декларация е приета преди датата на присъединяване. Тези елементи се определят от законодателството на Република България, приложимо преди датата на присъединяване. Прилагат се ставките на митата от Общата митническа тарифа.

Забележка: Практически специфичната разпоредба е неприложима за Република България.”

• За режими активно усъвършенстване и временен внос са предвидени специфични разпоредби в случаите на възникване на митническо задължение след датата на присъединяване. Размерът на задължението се определя на база елементите за облагане – вид, тарифно класиране (включително ставките на митата), количество, митническа стойност и произход на вносните стоки към момента на поставянето им под режима преди датата на присъединяването. От датата на присъединяване – 01.01.2007 година се заплаща компенсаторна лихва върху дължимите мита, съгласно разпоредбите на законодателството на Общността.

• Обработка под митнически контрол – В Приложение V от Протокола към Договора за присъединяване не са предвидени специфични разпоредби при приключване на режима след датата на присъединяване, тъй като се прилагат разпоредбите на законодателството на Общността.

• За пасивно усъвършенстване са предвидени специфични разпоредби при изчислението за освобождаване от вносни мита при допускане за свободно обращение на компенсаторните продукти. Изчислението е на база разходите по усъвършенстване при спазване разпоредбата на член 591, втори параграф на Регламент (ЕИО) № 2454/93.

• Издадените преди датата на присъединяване разрешения за режими активно усъвършенстване, обработка под митнически контрол и пасивно усъвършенстване, които са в сила до края на тяхната валидност или една година след датата на присъединяване, в зависимост от това коя от двете дати е по-ранна.

Разрешенията, отнасящи се до режими митническо складиране, временен внос и внос със специфично предназначение, които са валидни на или след датата на присъединяване, трябва да бъдат в съответствие със законодателството на Общността от 01.01.2007 г.

• За свободните зони и свободните складове не СА предвидени преходни мерки. Разпоредбите на Митническия кодекс на Общността и Регламента за прилагане на разпоредбите на Митническия кодекс, трябва да се спазват от деня на присъединяването. Свободните зони, създадени в съответствие с условията и разпоредбите на Общността към 01.01.2007 г. могат да продължат да функционират.

• За режим транзит разпоредбите на Митническия кодекс на Общността и Регламента за прилагане на разпоредбите на Митническия кодекс, трябва да се прилагат от деня на присъединяването. Всякакви разрешения и законодателни разпоредби, които не се прилагат съгласно законодателството, ще бъдат невалидни от датата на присъединяването. От момента на присъединяването влизат в сила и разпоредбите на Конвенцията от 20 май 1987г. за общ транзитен режим, тъй като Европейската общност е договаряща страна по тази Конвенция.

• Следва де се има предвид и информационен документ TAXUD/763/2003 от 04.02.2004 г., който е с индикативен характер и цели да информира икономическите оператори и митническите администрации в старите и новите държави-членки за последствията от разширяването на Общността относно митническото законодателство.

Деклариране

• Подаването на данните от ЕАД на магнитен носител или по електронен път ще се извършва във формат XML за всички митнически режими и направления.

• За запознаване и прилагане на нормативните изисквания за митническите режими, на търговския сектор ще бъде предоставена възможност за достъп до Консултационен модул, включително изчисляване на дължимите държавни вземания, чрез страницата на Агенция “Митници www.customs.bg.

Промени, свързани с номенклатурата на стоките

Комбинираната номенклатура на ЕС, обнародвана на български език ще се прилага при деклариране на износ на стоки, а номенклатура на ТАРИК, базирана на Комбинираната номенклатура на ЕС, но съдържаща минимум 10 знака, ще се използва при деклариране на режим свободно обращение. За по-подробна информация виж http://ec.europa.eu/taxation_customs/dds/en/tarhome.htm

Няколко по–съществени промени са изброени по-долу:

• престава да бъде валидна Комбинираната номенклатура на Република България, приета ПМС 289/ 2001г. и започва пряко да се прилага Общата митническа тарифа на Общността /ТАРИК/, регламентирана в чл.2 на Регламент2658 от 1987г.

• престават да бъдат валидни националните Обвързващи тарифни информации /ОТИ/, издадени по реда на чл. 23 от ЗМ и чл. 32 до чл. 37 от ППЗМ.

• Стартира европейската система за издаване на Обвързваща тарифна информация, регламентирана в чл. 12 от Регламент № 2913 от 1992г. и чл.5 до чл. 14 от Регламент 2454 от 1993г. Допълнителна информация относно особеностите на европейската система за издаване на ОТИ може да бъде получена на Интернет страницата на Европейската Комисия –

http://ec.europa.eu/taxation_customs/dds/en/ebticau.htm

• Заинтересованите лица, които желаят да им бъдат преиздадени действащите към момента национални ОТИ като ОТИ в рамките на ЕС, както и тези, които желаят да им бъдат издадени нови такива следва да подадат молба по образеца, включен в електронната страница на Агенция “Митници”– рубрика “Полезна информация”–“За бизнеса”–“Други”– Искане за издаване на Обвързваща тарифна информация. Молбата се адресира до Агенция “Митници”, Централно Митническо Управление, ул.“Г.С.Раковски” № 47, гр. София 1202,

• От 01.01.2007г са пряко приложими всички действащи Регламенти за тарифно класиране на стоките, издадени от Европейската Комисия и Съвета, както и Решенията на Европейския съд в тази област. Регламентите могат да бъдат консултирани в рубрика 0220.10 /Митнически тарифи/ в репертоара на Общностното законодателство –

http://eur-lex.europa.eu/Repview.do?rep=02

Справка за Решенията на Европейския съд в областта на тарифното класиране може да бъде направена в рубрика “Обща митническа тарифа” от Азбучния указател на Решенията на съда на Интернет адрес:

http://www.curia.europa.eu/fr/content/juris/index_tab.htm

Нови рамки на преференциалната търговия и използвани документи

• Търговия със сегашните преференциални партньори:

• Страните членки на ЕС – свободно обращение -доказване на статут на стока от Общността по начините, предвидени в Регламент 2454/93 (например документи: T2L, T2LF, T2M, T5, карнети TIR и ATA с посочване в тях T2L, T2LF) В преходния период доказателствата за произход да се приемат като доказателства за статут.

• Страните на ЕАСТ – прилагане на споразуменията на ЕС :

– Норвегия, Исландия и Лихтенщайн – Европейско икономическо пространство – сертификат EUR.1, EUR-MED, декларация върху фактура;

– Швейцария – сертификат EUR.1, EUR-MED, декларация върху фактура

• Турция:

– Промишлени стоки (с изключение на въглищата и продуктите от стомана) и преработени селскостопански -митнически съюз – сертификат A.TR.

– Селскостопански продукти и въглища и продукти от стомана –споразумения за свободна търговия -сертификат EUR.1, EUR-MED, декларация върху фактура.

• Западни Балкани:

– Хърватия и Македония – споразумения (САС) – EUR.1, декларация върху фактурата.

– Албания, Босна и Херцеговина, Сърбия и Черна Гора – едностранни тарифни преференции – EUR.1, декларация върху фактура

• Молдова – GSP – сертификат форма А, декларация върху фактура

• Израел – евро-средиземноморска кумулация -EUR.1, EUR-MED, декларация.

Нови преференциални партньори по споразумения за свободна търговия:

• Южна Африка

• Чили

• Мексико

двустранна кумулация с ЕС, сертификат EUR.1, декларация върху фактурата

Нови едностранни преференции:

• GSP – двустранна кумулация с ЕС, кумулация с Норвегия и Швейцария (издаване на заместващи сертификати форма А), регионална кумулация в рамките на всяка от 3-те групи

• ACP – двустранна, диагонална и пълна кумулация с ЕС и ОСТ , диагонална и пълна кумулация, кумулация с ОСТ, кумулация с ЮАР (все още не е влязла в сила)– диагонална и пълна, кумулация със съседни страни, сертификат EUR.1, декларация върху фактурата.

• OCT – двустранна, диагонална и пълна кумулация с ЕС и АСР, сертификат EUR.1, декларация върху фактурата

Обвързващи информации за произхода (ОИП), издадени на база българското митническо законодателство, прекратяват действието си от датата на присъединяване. От тази дата ОИП, които ще бъдат издавани от ЦМУ на Агенция “Митници” на основание чл. 12 от Митническия кодекс ще бъдат валидни в цялата Общност.

Разрешенията за предоставяне на статут на “одобрени износители” по смисъла на протоколите за произход към споразуменията за свободна търговия, който не противоречат на правилата за произход, прилагани в Общността са валидни до една година след датата на присъединяване.

Забрани и ограничения

Разпоредбата на чл. 36 на Римския договор не изключва прилагането на забрани или ограничения от отделните страни – членки във връзка с опазването на националната сигурност, обществения ред и морала, на живота и здравето на хората, на животните и растенията, както и на националното богатство, представляващо художествена, историческа и археологическа ценност, и със защитата на индустриалната и интелектуалната собственост.

• Нетарифните мерки, прилагани в ЕС са регламентирани в законодателството на или на Общността, или на национално ниво за ограничен кръг мерки. Ролята на митническите органи в тези случаи е да подпомагат съответния компетентен национален орган по осъществяването на контрола, свързан със съответните забрани и ограничения на основата на споразумения за сътрудничество и взаимодействие.

• Съгласно чл. 58 от Митническият кодекс на Общността и чл. 248 от Правилника за прилагане на Митническия кодекс, при основателни съмнения митническите органи могат да отложат с мотивирано решение разрешаването на исканото за стоките направление, като незабавно уведомят определения компетентен орган, свързан със съответната забрана или ограничение. В съответствие с чл. 250 от Правилника за прилагане на Митническия кодекс, при не представяне на регламентираните съгласно законодателството документи, митническата декларация за поставяне на стоките под даден режим не се приема.

• Нетарифните мерки, приложими в ЕС биха могли да се групират, както следва:

-ветеринарен контрол – за живи животни и продукти от животински произход, риба и рибни продукти;

-фитосанитарен контрол – за растения, растителни и други продукти;

-контрол за съответствие на качеството на пресни плодове и зеленчуци;

-контрол на фуражи;

-контрол на лекарства;

-контрол на наркотици и прекурсори;

-контрол на радиоактивни материали и отпадъци;

-спазване на въведено ембарго спрямо страни в изпълнение на Общи позиции на Съвета на Европейския съюз и Резолюции на Съвета за сигурност на ООН;

-продукти от стомана и желязо лицензионни режими;

-ограничения на търговската политика – напр. спазване изискванията, регламентирани в Схемата за сертифициране в рамките на Кимбърлийския процес при внос, износ и транзит на необработени диаманти;

-контрол на търговията със застрашените видове на дивата флора и фауна съгласно изискванията на Вашингтонската конвенция /CITES/;

-текстилни изделия;

-експортен контрол върху стоки с възможна двойна употреба;

-превоз на опасни отпадъци за съблюдаване спазването на изискванията на Базелската конвенция за контрол на трансгранично движение на опасни отпадъци и тяхното унищожаване;

-износ и временен износ на културни стоки;

-оръжия и взривни вещества;

-други ограничения и забрани.

Част от тези мерки са интегрирани в Интегрираната тарифа TARIC на ЕС, а друга част са въведени като национални.

• Мерки по надзор на пазара

С цел предотвратяване пускането на пазара на стоки, които не отговарят на изискванията за безопасност и представляват сериозен и непосредствен риск за живота и здравето на хората, митническите органи вместо на основание чл. 78а от Закона за митниците ще изпълняват и задачи в областта на надзора на пазара, в съответствие с разпоредбите на Регламент 339/93/ЕС. Изискванията към стоките са регламентирани в директивите от Нов подход на Европейския съюз, в решения на Европейската комисия относно безопасността на храните. За опасни потребителски стоки функционира Европейската система “RAPEX” за бърз обмен на информация, чрез която се предоставят нотификации за опасни стоки. В тази област митническите органи координират и обменят информация със съответните компетентни органи по надзора на пазара.

Валидното национално митническо законодателство след присъединяване

• Държавните органи, физическите и юридическите лица следва да прилагат и спазват регламентите в митническата област в пълна степен, включително да обосновават решенията и исканията си, като се позовават на общностното законодателство. Националното законодателство на Република България в митническата област ще се прилага само по отношение на онези въпроси, по които в Общността няма регламентация или в случаите, когато нормите на общностното право допускат конкретизиране на национално ниво на органите, компетентни да прилагат разпоредбите и да контролират спазването им. Например от Закона за митниците ще продължат да се прилагат разпоредбите относно устройството и организацията на митническата администрация, нейните функции и задачи, правомощията на митническите органи, разпоредбите относно издаването, обжалването и изпълнението на решенията на митническите органи по прилагането на митническото законодателство, налагането на обезпечителни мерки и издаването, обжалването и принудителното изпълнение на актовете за установяване на митническото задължение и другите публични държавни вземания, събирани от митническите органи.

Митническото задължение и гаранционни инструменти

• В областта на представителството, възникването на митническото задължение, възстановяването и опрощаването на митните сборове ще се прилагат разпоредбите на Регламент на Съвета на ЕО № 2913/92 и Регламент на Европейската комисия № 2454/93. Лицата, които са или могат да станат длъжници за заплащане на митни сборове, ще могат да представят и други форми на обезпечение, освен досега познатите -паричен депозит или банкова гаранция. Лицата ще могат да обезпечават държавните вземания и чрез ипотека, залог на земя или други вещни права, които се считат за равностойни на права върху недвижима собственост. Обезпечения ще могат да се предоставят и посредством преотстъпване на вземания, залагане с или без преотстъпване на владението върху стоки, ценни книжа или права върху тях. Валидна гаранция ще бъде и поемането на солидарни договорни задължения за пълната сума на задължението от трета страна, одобрена за тази цел от митническите власти и по-специално депозирането на менителница, чието плащане е гарантирано от подобна трета страна. Следва да се държи сметка за обстоятелството, че митническите органи имат право да откажат приемането на предложеното обезпечение, когато то не обезпечава по сигурен начин плащането на митническото задължение в предвидените срокове.

Икономическите оператори ще имат възможността да искат възстановяване или опрощаване на митни сборове и в случаите, когато реекспортът, унищожаването под митнически контрол, въвеждането в свободна зона или в свободен склад са извършени на територията на друга страна-членка. За целта съгласно Митническия кодекс на общността се изисква стриктно попълване на определени документи и тяхната заверка от митническите органи на въпросната страна-членка.

Последващ контрол

Нормативната уредба за извършване на проверките в рамките на последващия контрол в държавите членки на ЕС е на национално ниво. Със Закона за изменение и допълнение на Закона за митниците, приет през месец май 2005 година, бе създадена нормативната уредба за извършване на проверки в рамките на последващ контрол, която остава приложима и след присъединяване. Текстовете са в съответствие практиката на държавите-членки на ЕС.

Няма да настъпят съществени промени в работата на звената за последващ контрол след датата на присъединяване на Република България към ЕС. Чрез постепенно въвеждане на предварителна оценка на риска на всеки от икономическите оператори, които извършват външнотърговска дейност или са свързани по някакъв начин с нея /превозвачи, спедитори, митнически агенти и др./, ще се подобрява ефективността на митническия контрол върху начисляването и събирането на митните сборове и други публични държавни вземания, върху законосъобразността на действията на икономическите оператори, вт.ч. и по спазването на разпоредбите, касаещи опазването на здравето на населението и безопасността на околната среда.

Основните насоки на контрол ще са две:

-проверки на действията на операторите по внасяне, изнасяне и транзит, извършени преди 31.12.2006 г. Тези проверки ще се извършват по отношение на спазването на митническото законодателство и свързаното с него друго законодателство;

-проверки на действията на операторите по внасяне, изнасяне и транзит, осъществени сред 01.01.2007 г. При тези проверки ще се установява изпълнението на общностното законодателство на ЕС и на националното законодателство, доколкото то не противоречи на общностното право.

Промените в областта на контрола върху акцизните стоки и по-специално на проверките и ревизиите на задължените лица ще се изразяват, от една страна, в разширяването на териториалния обхват на сделките с акцизни стоки, т.е. ще се контролира не само движението на тези стоки под режим отложено плащане на акциз на територията на страната, но и от и към териториите на останалите държави членки. От друга страна, при проверките и ревизиите ще се установява законосъобразността на действията на задължените лица по отношение и на общностното законодателство и на приведената в съответствие с него национална нормативна уредба.